- Това е невъзможно. Не вярвам да е твое и да е толкова грозно. Просто не го вярвам.
След този ден животът на охлюви продължи по тежък начин. Останалите патенца го отбягваха, а по-възрастните патици въобще не му обръщаха внимание. Той беше самотен и тъжен и по цял ден плуваше сам. Един ден, когато майка му се сабуди тя видя, че охлюви беше изчезнал някъде. Тя тръгна да го търси, но така и не успя да го намери. Питаше всички, но навсякъде получаваше един и същи отговор, че било най-добре за всички нейният малък сив син да си замине. На майката патица й беше много тежко, но не знаеше какво да направи. охлюви можеше да бъде навсякъде. Никой не знаеше къде е, а и да знаеше нещо нямаше да й каже. Никой не искаше нейното "патенце".
Минаха се години и един ден в реката на патиците пристигна ято невероятно красиви бели птици. Те кацнаха във водата и започнаха да плуват наоколо. Майката на охлюви все още не беше забравила своето малко дете. Тя се надяваше един ден да разбере какво се беше случило с него. Въпреки че повечето патици и патоци от фермата за охлюви одавна бяха забравили, че е имало патенце, което се е казвало охлюви и то е изчезнало, майка му отказваше да го забрави.